Област София е разположена в Софийското поле с надморска височина около 550 метра на територия от 1342 кв.км, от които населените места и урбанизираните територии заемат 297 кв.км, земеделските територии са с площ 493 кв.км, горските – 478 кв.км, териториите за добив на полезни изкопаеми – 12 кв.км, териториите за транспорт и инфраструктура 33 кв.км и водни течения и площи – около 29 кв.км. Ландшафтът е разнообразен, климатът е сравнително мек.
Областта е място с богато историческо минало и център на българския културен живот. Заради красивите си паркове гр.София, който е областен център и столица на Република България има репутацията на “зелен” град, а поради географското си разположение и паметниците на културата представлява интересен обект на международния и вътрешен туризъм.
След националното освобождение и възраждането на българската държава гр.София е избран за столица през 1879 година. Това предизвиква бързото нарастване на броя на жителите му, като увеличението е основно от миграцията на населението в страната.
Област София по териториален обхват е идентична със Столична община (СО). Селищната мрежа е формирана от 38 населени места, от които четири града – София, Банкя, Нови Искър и Бухово с общо население 1 194 000 д (2002 г.), в т.ч.: в гр.София - 1 114 000 д. и в околоградската зона – 80 000 д. В зоната на активно влияние на гр.София и областта (включваща 8 съседни общини), броят на населението възлиза на 106 000 души.
Столицата - гр. София играе важна роля за превръщането на областта в най-добре развитата в социално-икономическо и инфраструктурно отношение административно-териториална единица в страната.
Физикогеографското разположение на област София определя характера и особеностите на отрасъла земеделие – застъпено е както животновъдството така и растениевъдството. И ако през 80-те години на миналия век развитото млечно говедовъдство и овцевъдство определят високият процент на заетост на обработваемата земя и структурата на земеделските култури, то днес животновъдството е застъпено във всичките му форми – говедовъдство, овцевъдство, козевъдство, свиневъдство, зайцевъдство, птицевъдство и пчеларство, но е в значително по-ограничени размери и е съсредоточено в множество дребни фермерски стопанства с минимален бр.животни 1-5 бр. крави, 10-20 бр. овце, 15-20 бр. кози - може да се каже, че те представляват около 75 %. Стопанствата, в които има от 5-15 бр. крави са 21 %; от 15-20 бр. крави – 1.7 % , от 20 до 40 бр. - 1.5 %; от 40-60 бр. – 0,6 % и над 60 бр. – 0,2 %.
Общата площ на земята за селскостопански нужди в областта е 578 723 дка. Посевната площ през последните години е между 105-115 хил. дка Тази посевна площ съвместно с площта на естествените ливади, трайните насаждения, мерите и пасищата не надминава 50 % заетост на земеделската земя.
Производството на растениевъдна продукция в областта е обхваната от следните категории стопани: производствени кооперации – 47 %, арендатори – 33 % и от частни стопани – 20 %.
Подборът на структурата на земеделските култури - зърнено-житни, зърнено-фуражни и маслодайни се налага от възможността за изцяло механизирано производство и осигурен пазар: голям мелничен комбинат в центъра на София, три фуражни заводи, рафинерия Костинброд.
По принцип, поради не особено високата култура на земеделие, средните добиви и полученото производство от основните култури са далеч под биологичните възможности на използваните сортове. В резултат продукцията е с висока себестойност и неконкурентноспособна. От друга страна делът на стоковата продукция е малък, тъй като с една част от общата продукция се изплаща рента за ползвана земя, с друга – се заплащат услуги и материали по отглеждане на културите.
